Юрий Гагарин – космонавтът № 1 на планетата - О'Позиция
Юрий Гагарин – космонавтът № 1 на планетата
1199 Прочитания
О'Позиция
09.03.14
Юрий Гагарин – космонавтът № 1 на планетата

На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути московски време Гагарин излита от космодрума Байконур на космическия кораб „Восток 1“

На 9 март се навършват 80 години от рождението на Юрий Алексеевич Гагарин,  първият човек в историята на човечеството, който лети в Космоса. Това става на 12 април 1961 г. с космическия кораб „Восток 1“, който извършва пълна обиколка около Земята.

Роден е в село Клушино, близо до град Гжатск, Смоленска област. Завършва основно образование родното си село, средното – в Люберецкото професионално училище с  квалификация леяр-формовчик през 1951 г.. После учи и в индустриалния техникум в град Саратов, където през 1954 г. посещава за пръв път местния аероклуб, завършва го и навърта 196 полета и общо 42 часа и 23 минути във въздуха.

Военната си служба изкарва във Военноавиационно училище за летци  в град Чкалов (днес Оренбург). В края на 1957 г. Гагарин е изпратен в изтребителен авиационен полк на Северния флот. Там лети на военния самолет МиГ-15 и до октомври 1959 година е направил 265 часа.

Годен за полет в Космоса

На 9 декември 1959 г. подава молба за включване в групата на кандидатите за космонавти. След седмица го викат в Москва за цялостен медицински преглед и в началото на 1960 г. специална медицинска комисия признава старши лейтенант Гагарин като годен за космически полети.

На 3 март 1960 г. е  зачислен в групата на космонавтите. На 11 март започва тренировки. Отначало групата е от 20 млади летци. Ръководител на космическата програма е Сергей Корольов. От кандидатите са отделени 6, които са подготвяни по програма, различна от останалите. Корольов бърза, защото има данни, че американците ще изпратят  свой астронавт в Космоса на 20 април 1961 г. Затова стартът на „Восток” 1 се планира за периода 11-17 април. В последния момент са определени двама  космонавти – Юрий Гагарин и неговият дубльор Герман Титов. Последната дума има Никита Хрушчов, по това време първи секретар на управляващата КПСС. Когато му показват снимките на първите космонавти, без колебание той избира Гагарин.

12 април 1961 г.: „Поехали !“

 На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути московски време Гагарин излита от космодрума Байконур на космическия кораб „Восток 1“ . Първите му думи в открития Космос са „Поехали !“ Корабът прави една обиколка около Земята с продължителност 1 час и 48 минути и се насочва за приземяване в Саратовска област. Но системите за приземяване на „Восток 1“ не са били достатъчно изпробвани и заради това на височина 7 километра Гагарин решава  да катапултира и да се приземи с парашут. Приземяването е успешно и е извършено близо до спускаемия апарат.

На аеродрума на първия космонавт му връчват поздравителна телеграма от съветското правителство и го отвеждат в щаба на базата за връзка с Москва. Около обяд пристигат  два самолета, в които има група журналисти. В течение на три часа Гагарин дава интервюта и се фотографира. След като е установена връзка с Москва, той лично долага на Никита Хрушчов  и на Леонид Брежнев, тогава председател на Президиума на Върховния Съвет на СССР, за успешното изпълнение на полета. След доклада Гагарин и съпровождащите го лица се качват на самолет Ил-14 и заминават за Самара. Пръв от самолета излиза Юрий Гагарин и приветсва монжеството. Три часа по-късно пристига Корольов. В 9 часа вечерта отпразнуват първия космически полет в историята на човечеството.

 Най-известният човек на планетата

 Новината мълниеносно обикаля целият свят. След два дни е посрещнат  тържествено на Червения площад в Москва пред десетки хиляди ентусиазирани хора. За полета е награден със званието герой на Съветския съюз и е издигнат в чин майор, а датата 12 април от 1962 година започва да се чества като международен ден на авиацията и космонавтиката.

След полета на „Восток 1“ Юрий Алексеевич Гагарин става най-известният човек на планетата. 108-те минути в Космоса променят неговия живот завинаги. За него пишат вестниците във всички държави.

В края на април 1961 г. започва обиколката му по света, която продължава две години. Посещава над 30 страни, България е втората след Чехословакия. В София български летци го посрещат с почетен ескадрон от изтребители. Освен това посещава Пловдив, Бургас, Кюстендил и Стара Загора. Става почетен гражданин на Пловдив и София.

Месец след полета Гагарин е назначен за командир на отряда космонавти. Получава  висше военно образование във военновъздушната академия „Николай Жуковски“.  Започва отново да лети през 1963 г., а от лятото на 1966 г. се подготвя за нов космически полет. През тези години СССР започва своя лунна програма е един от подготвящите се за полет до Луната е Гагарин. Първият изпитателен полет в пилотиран вариант е планиран за април 1967 г. За него се подготвят Владимир Комаров и Юрий Гагарин. Решено е с кораба „Союз-1“ да лети Комаров, но полетът завършва фатално. При приземяването се разбива и Владимир Комаров загива.

Катастрофата

Гагарин продължава подготовката си за нови полети в космоса, но трудно получава разрешение за самостоятелно пилотиране на самолет. На 27 март 1968 г. по време на тренировъчен полет самолет МиГ-15 УТИ с пилот полковник Гагарин и инструктор полковник Серьогин на борда се разбива в 10:31 сутринта в района на село Новосьолово на 18 км от град Киржач, Владимирска област. Телата на Гагарин и Серьогин са кремирани и прахта им е погребана в стените на Кремъл на Червения площад.

Причината за катастрофата не е напълно изяснена и е предмет на спекулации. Доклад на КГБ обаче отхвърля конспиративните теории и посочва, че действията на екипажа са допринесли за катастрофата. Разследването открива, че самолетът се е превъртял, или поради сблъсък с птица, или за да избегне друг самолет. Поради старата информация за метеорологичните условия, екипажът е смятал, че са на по-голяма височина, отколкото са били в действителност и не са могли да изправят самолета.

 Спекулации и конспиративни теории

 Друга теория гласи, че екипажът от предишния полет на фаталния самолет  е оставил един от обезвъздушителите в кабината отворен, което е довело до липса на кислород и е попречило на екипа до контролира самолета. Подобна теория е тази, че екипажът е открил отворен обезвъздушител и започнал бързо спускане на по-ниска височина, поради което губи съзнание и това е довело до катастрофата.

На 12 април 2007 г. Кремъл налага вето върху ново разследване на смъртта на Гагарин.

През април 2011 г. документите от комисията, създадена през 1968 г. от ЦК на КПСС за  разследване на инцидента, са разсекретени. Документите показват заключението на комисията, че Гагарин или Серьогин е направил остра маневра с цел да се избегне удар с метеорологичен балон. Друга причина може да е опит от страна на космонавта да избегне навлизане в облак.

Според една от конспиративните теории за смъртта на Юрий Гагарин първият космонавт, в качеството си на командир на съветския „лунен екип“ от космонавти, е умрял по време на предполагаем неуспешен първи опит за пилотиран полет около Луната между 2-7 март 1968 г., а не в официално обявената авиокатастрофа на 27 март 1968 г. По онова време космическият кораб Союз 7К-Л1 (Л1), след 4 неуспешни безпилотни тестови старта, още не е готов за пилотирани експедиции. Мисията от 2-7 март на кораба Л1 е известна под несекретното наименование Зонд.

Тези подозрения официално са отхвърлени.

 Версията на Леонов

 Миналата година Алексей Леонов, първият в света космонавт излязъл в открития Космос, направи шокиращо изявление за смъртта Гагарин.

Леонов достига до нова версия за гибелта на първия космонавт, след като се е запознал с много от разсекретените документи.  Леонов твърди, че изтребител Су-15 се появява без разрешение в района на полета на Гагарин и Серьогин, след което извършва опасна маневра, заради която МиГ-15 влиза в свредел.

Въпросният изтребител излита от летище „Жуковски“ и след броени минути, нарушавайки всички правила за безопасност, се спуска до височина от 450 метра, след което прелита на около 10-15 метра от самолета на Гагарин, вследствие на което последният губи контрол над летателния си апарат, завъртайки се в смъртоносна спирала при скорост от 750 км/ч.

Твърденията на Алексей Леонов се потвърждават и от разсекретени документи, съдържащи изводите на разследващата тогава комисия. Космонавтът обаче категорично отказва да назове името на пилота, причинил смъртта на легендарния космонавт, който в този момент е все още жив и е 80-годишен.

image_print
 

Направете коментар




ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Кремълският експеримент
Много нещо се изговори за ролята на Русия в българските избори, за инструкциите изпратени на БСП от ...
Симптоматичен цинизъм
Ръководството на БСП в Стара Загора и Българският антифашистки съюз разпратиха до висшите държавни и...
Изхвърлиха шеф на СИК от ББЦ
Повече от пет часа РИК-София не можа да се справи със самоозабравил се шеф на СИК, който не допусна ...
Единствено реформаторите влизат като дясна формация
Коалицията „Реформаторски блок-Глас народен“ е единствената дясна формация, която влиза ...
За гордия софийски врабец
  Не знам кой е правил анкетата за птица – символ на София, но изборът на Големия синигер...

ДРУГИ

Кремълският експеримент
Много нещо се изговори за ролята на Русия в българските избори, за инструкциите изпратени на БСП от ...
Симптоматичен цинизъм
Ръководството на БСП в Стара Загора и Българският антифашистки съюз разпратиха до висшите държавни и...
Изхвърлиха шеф на СИК от ББЦ
Повече от пет часа РИК-София не можа да се справи със самоозабравил се шеф на СИК, който не допусна ...
Единствено реформаторите влизат като дясна формация
Коалицията „Реформаторски блок-Глас народен“ е единствената дясна формация, която влиза ...
За гордия софийски врабец
  Не знам кой е правил анкетата за птица – символ на София, но изборът на Големия синигер...