Хенри Кисинджър : За Запада демонизирането на Путин не е политика, то е извинение за липсата на такава


Хенри Кисинджър : За Запада демонизирането на Путин не е политика, то е извинение за липсата на такава

Кисинджър : Истинското изпитание за една политика е постигането на крайната ѝ цел, а не възторженото ѝ начало

В последното си издание, престижният американски вестник Уошингтън Поуст публикува коментар на Хенри Кисинджър за кризата в Украйна. Бившият държавен секретар на САЩ започва коментара си с думите: „ През живота си станах свидетел на четири войни, които започнаха с голям ентусиазъм и широка обществена подкрепа и завършиха с нашето оттегляне. С това искам да кажа, че истинското изпитание за една политика е постигането на крайната ѝ цел, а не възторженото ѝ начало.”

Украинската криза бива представяна като сблъсък между привържениците на присъединяването на Украйна към Изтока и тези, които искат тя да клони към Запада. Ако Украйна иска да оцелее и да просперира тя трябва да действа като мост между единия и другия лагер.

Кисинджър подчертава, че опитът на Русия да превърне Украйна в свой сателит и по този начин да разшири границите си ще доведе до връщане на предишното състояние на постоянно противопоставяне с Европа и САЩ. Западът от своя страна трябва да разбере, че за Русия Украйна никога няма да бъде чужда държава.
Руската история започва с Киевска Рус, припомня Кисинджър и добавя факти като този, че Украйна е била част от Русия в продължение на векове, че някои от най-важните за Русия сражения като Битката за Полтава през 1709 година са се водили на украинска земя, че Черноморският флот на Русия е базиран в Севастопол, на полуостров Крим. Кисинджър припомня, че дори известни дисиденти като Александър Солженицин и Йозеф Бродски твърдят, че Украйна е неделима част от руската история и от Русия.

Кисинджър смята, че именно бюрократичните подходи на Европейския съюз са превърнали преговорите за присъединяване в политическа криза. В коментара си Кисинджър пише:
„Външната политика е изкуство на създаване на приоритети. Украинците са тези, които трябва да вземат решението. Те живеят в страна със сложна история и много различни езици. Западът става част от Съветския съюз през 1939 г, когато Сталин и Хитлер си разделят Европа. Крим, който има 60% руско население, става част от Украйна едва през 1954г., когато Никита Хрушчов, по произход украинец, подарява Крим като част от честване на триста годишнината от споразумение на Русия с казаците. Западната част е населена предимно с католици, а източната с православни християни. Западът говори украински, изтокът – предимно руски. Всеки опит на едната част на Украйна да доминира над другата – както се случва напоследък – би довел до гражданска война и разделение. Разглеждането на Украйна като част от противопоставянето между Изтока и Запада би отложило с десетилетия възможността Русия и западните държави да участват заедно в една съдействаща си международна система.

Украйна е независима едва от 23 години. Преди това, от 14-ти век насам, тя винаги е била под нечие чуждо управление. Не е изненадващо, че лидерите на страната все още не са усвоили изкуството на компромиса. Политиката на постсъветска Украйна ясно показва, че в основата на проблемите стоят опитите на украинските политици да наложат волята си над непокорните части от страната, първо от страна на една фракция, после от другата. Това е и коренът на конфликта между Виктор Янукович и неговия основен опонент Юлия Тимошенко. Те представляват двете крила на Украйна и не желаят да делят властта . Единствената далновидна политика на САЩ спрямо Украйна трябва да мине през опит двете части на страната да си сътрудничат. Трябва да търсим помирение, а не доминация на една от двете фракции.

Русия и Западът, и особено различните фракции в Украйна, не действат на този принцип. Всяка от страните успява да влоши допълнително положението. Русия няма да е в състояние да наложи военно решение без да се изолира във време, в което повечето от границите ѝ вече са доста несигурни. За Запада, демонизирането на Владимир Путин не е политика, то е извинение за липсата на такава.

Путин трябва да разбере, че военната намеса би могла да доведе до нова Студена война. От своя страна, САЩ трябва се отнася към Русия не като към нарушител, който трябва да бъде принуден да следва правилата, наложени от Вашингтон. Путин е добър стратег, особено от гледна точка на руската история. Той обаче не разбира американските ценности и психология. Американските политици обаче още по-малко разбират руската история и психология.

Лидерите на всички страни на конфликта трябва да преценят какви са възможните изходи от конфликта, а не да се съревновават кой ще надделее. Според мен, за да бъде постигнат резултат, който да задоволява ценностите и интересите на всички страни, трябва да се извършат следните стъпки:

1. На Украйна трябва да се даде правото свободно да избира икономическите си и политически обвързвания, в това число с Европа.

2. Украйна не бива да става част от НАТО. Твърдях същото преди седем години, когато въпросът отново беше на дневен ред.

3. Украйна трябва да е свободна да създаде правителство, което да отговаря на волята на украинския народ. Далновидните украински политици биха избрали политика на изглаждане на конфликтите между различните части на страната. В международен план, те би трябвало да търсят позиция сходна на тази на Финладния. Тя не оставя каквито и да било съмнения, че би защитавала свирепо независмостта си и си съдейства със Запада, но много внимава да не показва враждебност към Русия.

4. Анекс на Крим от страна на Русия не отговаря на съществуващите правила на международната система. Възможно е обаче отношенията между Украйна и Крим да бъдат изменени. За тази цел, Русия следва да признае суверенитета на Украйна над Крим. От своя страна, Украйна трябва да разшири автономията на Крим с избори, провеждани с участието на чуждестранни наблюдатели. Този процес трябва и да включва елиминиране на всички неясноти относно статута на Черноморския флот, разположен в Севастопол.

Това са принципи, а не рецепти за успех. Запознатите с региона знаят, че не всичко от горното ще бъде приемливо за всички страни. Ако не бъде постигнато обаче решение, основано на тези принципи, развитието към открита конфронтация ще продължи.“