Популярен френски икономист отказа най-високото отличие - О'Позиция
Популярен френски икономист отказа най-високото отличие

43-годишният Тома Пикети трябваше да получи ордена на Почетния легион на 1 януари от президента Франсоа Оланд, който не е чел хитовата му книга „Капиталът в ХХI век“.

Популярният френски икономист Тома Пикети отказа най-високото отличие на Франция – ордена на Почетния легион. Един от най-продаваните автори в света с книгата си „Капиталът в ХХI век“ твърди, че правителството няма право да решава кой да бъде почетен с наградата и кой не. „По-добре да се концентрират върху стимулиране на икономическия растеж във Франция и Европа“, заяви 43-годишният Пикети в първи коментар на номинацията му за кавалер на ордена заедно с носителя на Нобелова награда за литература през 2013 г. Патрик Модиано.
Това е поредна критика на 43-годишния икономист към социалистическото правителство, което управлява страната. Засега от президентството не коментираха неговото решение. Генерал Жан-Луи Горжелин, върховният канцлер на Ордена на почетния легион, съжали, че Пикети е пропуснал да се нареди до най-заслужилите мъже и жени на Франция.
Пикети определя президента Франсоа Оланд като „сравнително лош“ лидер, тъй като не успя да донесе обещания икономически ръст на страната и да проведе „големи реформи“. В новогодишната си реч президентът призова всички французи към намаляване на безработицата, защото това изисквало национални усилия.
Икономистът е съветвал бившата партньорка на Оланд Сеголен Роаял в кандидат-президентската й кампания през 2007 година. Наскоро Пикети коментира във Вашингтон, че идеите му се приемат по-добре отвъд Атлантика, отколкото у дома.
Той не е единственият, който отказва държавното отличие – през годините същото са правили писателите Албер Камю, Симон дьо Бовоар и Жан-Пол Сартр, както и известните учени Пиер и Мария Кюри. Миналата година наградата отказа художникът на комикси Жак Тарди. Въпреки това, отказът от Ордена на почетния легион става сравнително рядко.
Авторитетното издание Financial Times определи „Капиталът в ХХI век“ за бизнес книга на годината, а колумнистът на New York Times Пол Кругман я определи като „най-важната икономическа книга на годината, може би и на десетилетието“.
Шеметна кариера
Пикети следва икономика и математика в École Normale Supérieure (ENS), което завършва през 1989 г. През 1993 г. защитава докторат, върху който е работил в Лондонската школа по икономика и EHESS. През следващите две години преподава в Масачузетския технологичен институт, след което се завръща и работи основно във Франция, в CNRS и EHESS. През 2006 г. за кратко е директор на Парижката школа по икономика, но напуска поста поради политически ангажименти и остава там като преподавател.
Идеите на Пикети
Икономическите неравенства са траен интерес в трудовете на Пикети. Докторската му дисертация е на тема „Essais sur la théorie de la redistribution des richesses“(Есета върху теорията за преразпределение на богатствата), а първата му книга, която бързо му спечелва внимание сред разнородни кръгове, е публикувана през 2001 г. – Les hauts revenus en France au XXe siècle (Високите доходи във Франция през 20-и век). През 2012 г. излиза обобщаващият му исторически и статистически труд Капиталът през XXI в., който веднага е преведен на английски и предизвиква широк отзвук.
Ключовото наблюдение на Пикети е, че за икономиката на западните държави периодът от 1914 г. до началото на 70-те години на ХХ век е съвсем нетипичен. Но именно тогава са формулирани основните варианти на икономическите теории, които доминират и до днес. Например след Втората световна война в САЩ Саймън Кузнец установява спад на неравенството, и макар това да е кратък епизод, изключение от тенденциите, тъкмо той се приема за норма. В началото на XXI век светът обаче се е върнал към високите нива на неравенство, характерни за западните страни след Първата индустриална революция. Частното богатство расте по-бързо от националния доход и се концентрира в ръцете на все по-малко семейства.
Централното неравенство, което Пикети коментира, е r>g, където r e възвращаемостта на капитала, а g е икономическият ръст. Когато доходите от капитал изпреварват ръста, неравенството расте. При равни други условия по-бързият растеж би намалявал важността на богатството като източник на доходи, докато при бавен ръст то се увеличава.
За Пикети икономическата поляризация в обществата е обусловена от политически решения и той се разграничава от множеството икономисти, поддържащи неолибералната теза, че свободата на пазарите гарантира саморегулация на икономиката и обществото като цяло. Той предпочита да не прогнозира до какво би могло да води все по-задълбочаващото се неравенство и препоръчва мерки за неговото ликвидиране. Консервативно настроени икономисти изтъкват, че така той политизира икономическата дисциплина.

Пикети обаче стана хит,
и то не само когато книгата му се появи по витрините на парижките книжарници в началото на 2014 г., но и в САЩ. На пръв поглед страхотният интерес към „Капиталът в ХХІ век” в меката на капитализма е малко необясним. Просто защото Томас Пикети го прави на пух и прах, при това в неговия последен и приет присърце в САЩ елитарен нюанс – неолиберализма. Парижкият професор проследява историята на социалното неравенство от три века насам, пагубните последствия от него върху човечеството и внушителният му том на практика се превръща в обвинителен акт срещу съвременния капитализъм. Който за французина вече гради съществуването и възхода си предимно върху наследеното или натрупано без много труд огромно благосъстояние, а не върху печалбата – плод на лични заслуги и предприемачески талант, която би трябвало да бъде истинската движеща сила на пазарната икономика. Следвайки този път обаче, капитализмът започва да се проваля, защото рентата от натрупания капитал расте едва ли не в геометрична прогресия, а доходите от елементарната трудова дейност на предприемача или на наемния работник въобще не се увеличават.
И естествено масовото потребление намалява, развитието се стопира, неравенствата се увеличават. В края на краищата се нагнетява социално напрежение. Тоест според Пикети съвременната икономическа система повтаря миналото или се връща поне два века назад.
Парижкият професор, който е известен и като шеметен бонвиван, предизвиква сериозно главоболие най-вече сред икономистите от неолибералната школа, тъй като опровергава тяхната основна теза. А именно – безмерната им вяра в саморегулирането на свободния пазар. Пикети я зачерква чрез сравнителен анализ и чрез невиждана досега статистика на еволюцията на доходите в течение на цели триста години. Така „Капиталът в ХХІ век” показва как в хода на времето се е променяло преразпределението на богатството. Изводът, който може да си направи всеки непредубеден читател, е, че съвременните демокрации не изглеждат много по-различни от обществата по времето на първата индустриална революция.
Обяснението, което френският икономист дава на този феномен, е просто: „Ако получа някакво наследство от 10 милиона евро – пише професорът, – мога да разчитам, че те ще ми донесат поне 5% годишна лихва, а нито една заплата никъде не може да се увеличи със същия ритъм”. Но когато рентата превишава доходите от обичайната трудова дейност, цялата икономика се насочва по наклонената плоскост на упадъка, защото дори склонността към риск и към инвестиции се свива значително. Съответно предприятията стават финансово по-крехки, а перспективите за икономически растеж – нищожни. И се извива насочена надолу спирала, по която в края на краищата се пускат дори честните предприемачи, като и те започват да се занимават с финансови спекулации и с такива с недвижими имоти, превръщайки се в рентиери. Тогава да забравим думи като социална мобилност и лозунги от рода на „всекиму според заслугите”, приканва френският икономист. Защото повече от личното усърдие, таланта и компетентността, меродавни както по времето на Карл Маркс стават наследството, семейното благосъстояние, натрупаното с банкови или други спекулации богатство. „Навикът” е характерен за самата същност на капитала, отбелязва Пикети, лошото обаче е, че именно той увеличава опасно неравенствата в нашето общество и подкопава устоите му.
Но все пак между края на Втората световна война и 1970 г. се случва обратното – подчертава французинът. Тоест произведеното и спестено благосъстояние нараства по-бързо от това, получено примерно от наследствена рента или от други готови и много пари. Но този процес генерира илюзията, че капитализмът може да съдържа в себе си механизми на преразпределение на богатството и за автоматично регулиране на социалните баланси. В действителност обаче не става така, посочва Пикети и обяснява: „Една голяма част от личното благосъстояние е било унищожено от двете световни войни и от кризата през 1929 г.
Съответно отприщилият се след Втората световна война икономически растеж ограничи неравенствата, изкарвайки на преден план представата за активизирана социална мобилност и за разпределение според заслугите. Но всъщност ставаше въпрос само за едно преходно явление, което изобщо не промени дълбоката структура на капитала и на присъщите му несправедливости.
Оланд не чете Томас Пикети
Всъщност френският професор е фен на капитализма и целият му труд има една-единствена цел – той да бъде спасен. И Пикети дава рецептата за това – да се облагат с високи данъци печалбите от наследства, финансови операции, спекулации от всякакъв вид и т.н. Достатъчен е един прогресивен данък, равномерно разпределен върху доходите и наследствените благосъстояния, смята парижанинът. Като за него това решение е справедливо, демократично и даже оправдано от икономическа гледна точка. Тъй като добитите средства могат да бъдат използвани от едно добро политическо ръководство за реанимиране на т.нар. истински капитализъм и за пропъждане на призрака на революцията. Като може би точно тази, последната надежда, е в основата на страхотния интерес към „Капиталът в ХХI век” в меката на капитализма и навсякъде, където той е вездесъщ.
А иначе един от малцината съвременни лидери на мощна държава, който според вестниците покрай Сена не е чел труда на Томас Пикети, е собственият му президент Франсоа Оланд. Може би защото професорът преди време е бил икономически съветник на бившата другарка в живота на държавния глава – Сеголен Роаял. А може би Оланд го ненавижда, тъй като в началото на президентството си сякаш по препоръка на Пикети прави опит да удари богатите с големи данъци, ама не му се връзва.

image_print
Tags: , , , ,
 

Направете коментар




ОЩЕ ПО ТЕМАТА

ДРУГИ

Кремълският експеримент
Много нещо се изговори за ролята на Русия в българските избори, за инструкциите изпратени на БСП от ...
Симптоматичен цинизъм
Ръководството на БСП в Стара Загора и Българският антифашистки съюз разпратиха до висшите държавни и...
Изхвърлиха шеф на СИК от ББЦ
Повече от пет часа РИК-София не можа да се справи със самоозабравил се шеф на СИК, който не допусна ...
Единствено реформаторите влизат като дясна формация
Коалицията „Реформаторски блок-Глас народен“ е единствената дясна формация, която влиза ...
За гордия софийски врабец
  Не знам кой е правил анкетата за птица – символ на София, но изборът на Големия синигер...