Законът Радев, госпожа Корнелия и корнишоните - О'Позиция
Законът Радев, госпожа Корнелия и корнишоните
814 Прочитания
Иван Ибришимов
12.03.17

Парадоксалното в цялата невесела история е, че има една причина, която дава надежда, че целият този сценарий за излизане на България от НАТО и ЕС няма да се осъществи. И тя е свързана с децата на новите елити, които и тук, както в Русия, в преобладаващата си част учат, работят и живеят в Западна Европа и САЩ.

Възмутена от факта, че България не може да изнася киселите си краставички, известни още като корнишони, за Русия, а Германия се готви да строи там завод на „Мерцедес”, г-жа Корнелия Нинова за сетен път разви тезата си, че ако след изборите БСП направи правителство, ще наложи вето на санкциите срещу Русия в ЕС.

Естествено, вярна на стила си, тя не обясни как точно ще стане това. Може би защото не е наясно със „Закона Радев“, който гласи, че ако едно тяло има две скорости, то това са две тела. Позволявам си този каламбур, защото ден след маринованото й изявление бившият финансов министър Владислав Горанов уточни, че всъщност България е изнесла за Русия 53 тона от кулинарното изкушение, което идва да покаже, че става дума за различни тела – едното скоростно се е придвижило до необятните руски пазари, а другото е останало на място, за вътрешна консумация. С шегата до тук, защото дни преди предстоящите избори сме изправени пред опасност, за която явно не сме подготвени.

Докато вперилите поглед във властта родни политици се намъдруват, води ли или не Русия хибридна война срещу България,

президентът Путин постигна първата си голяма победа:

Предизборният дебат у нас се измести от класическите теми за националната сигурност, бедността, икономиката, демографията и т.н. към спорове по оста „Евро-атлантизъм или евразизъм”, нещо абсолютно немислимо допреди две години. И основната причина това да се случи е слугинското мълчание на т. нар. политическа класа, пред все по- безпардонната намеса на Кремъл в политическите процеси у нас. Нещо повече, щенията на Москва претърпяха качествено изменение, като от претенции България да играе ролята на Троянски кон на Русия в ЕС и НАТО, откровено преминаха към отклоняване на страната ни от направения цивилизационен избор и връщането й в евразийската орбита на путинова Русия.

Винаги съм се възхищавал от упоритостта и постоянството на руската дипломация при преследването на определени цели и съм се възмущавал  не толкова от невъзможността, колкото от нежеланието на българските политици и дипломати, с малки изключения,  да отстояват националните ни интереси.

Широко известен факт е, че на родната политическа сцена има

поне четири партии, които все по-открито работят за руската кауза

– БСП, ДПС, АБВ и Атака. Под техния политически чадър се нароиха десетки кресливи проруски организации, маскирани често и като патриотични съюзи. Под техен контрол са голямата част от медиите, включително национални, големи социологически агенции, които произвеждат и разпространяват безумни информации за настроенията в обществото, която напоследък наричаме „измислени или фалшиви” новини. Огромен брой сайтове с неясни собственици и финансиране ни заливат всекидневно с такива информации без покритие, на които, за съжаление, почти няма кой да противостои. Цяла кохорта политици и превърнали се в пропагандатори журналисти бълват едно и също – колко е лош пустият му Запад, колко е добра матушката Русия. Да ги изреждам ли… милионерите Николай Малинов и Георги Гергов, професор Иво Христов, Светлана Шаренкова, набедените за журналисти пропагандатори Петър Волгин и Александър Симов… наистина са много. Стигна се до създаването на абсолютно незаконни паравоенни организации, за които специалните служби и прокуратурата услужливо мълчат. И като връх на безумието, демократичните сили вместо да застанат единни срещу развихрилата се вакханалия, се цепят, воюват помежду си и гонят „великата” цел да прескочат четири процентовата бариера на изборите. Не искам да съм лош пророк, но отговорността, която ще падне върху десните лидери след няколко седмици, вероятно ще бъде непосилна за тях.

Парадоксалното в цялата невесела история е, че има една причина, която дава надежда, че

целият този сценарий за излизане на България от НАТО и ЕС няма да се осъществи

И тя е свързана с децата на новите елити, които и тук, както в Русия, в преобладаващата си част учат, работят и живеят в Западна Европа и САЩ. Затова ми се ще вместо г-жа Корнелия да ни обяснява за корнишоните, кратко и ясно да изясни причините, поради които е изпратила сина си (да е живо и здраво момчето!) да учи в САЩ, а не в Русия? Има и друга причина, естествено, свързана с генезиса, с военната и икономическата мощ на ЕС и НАТО, но това е съвсем друга тема.

image_print
Tags: , , , , ,
 

One Response to “Законът Радев, госпожа Корнелия и корнишоните”

  1. Светослав Миларов
    Says:

    Червонцы

    Няма безвъзмездно професионално русофилство. Исторически факт.
    Три години след възкачването на престола на княз Александър Батенберг. Натиск от Петербург. Суспендиране на Конституцията, която сама по себе си боде очите на новия император Александър Трети. Режим на пълномощията. Начело на правителствата – руски генерали. Тържество за Драган Цанков, превърнал русофилството си в доходна професия.
    1885 г. Съединението. Малко княжество и обединилата се с него Източна Румелия срещу могъщата Османска империя. Заплаха от война. Вместо закрила – заповед за изтегляне на всички руски офицери. Тържество на Драган Цанков – Съединение ли, на ви сега съединение без Матушката. Война от запад. Драган Цанков се готви да посреща крал Милан с хляб и сол. Парламентът гласува извънреден заем за войската. „За“ са всички депутати, дори турците. Само Драган Цанков гласува против. Победа на Сливница. Планът на Драган Цанков „швабата“, както той нарича княза, да бъде ликвидиран по време на бойните действия не се осъществява само защото най-верният му съратник и съмишленик, ротмистър Анастас Бендерев се оказва повече българин, отколкото русофил.
    Тайната канцелария в Петербург е бясна. Червонците, пращани под форма на торби със златни френски франкове на Цанков, отиват напразно.
    9 август 1886 г. Червонците, инвестирани в Цанков, довеждат до държавния преврат, свалил княза. Всички български политици, без Цанков, се оказват повече българи, отколкото всякакви други „фили“. Никой не се явява да състави правителство, освен Драган. Превратът постига целта си – княз Батенберг абдикира след ултиматум от Петербург. Но Задунайская губерния не се осъществява. Здравата ръка на Стамболов спасява България.
    Нови червонцы под формата на златни френски франкове. Офицерски заговор в Русе. Трагедията на бунтовете, противопоставили довчерашни бойни другари от Сливница. Предотвратяване на държавното предателство и печалния разстрел на Олимпий Панов и Атанас Узунов. Драган Цанков обаче е изпапкал червонците. Гинат подведените от него. Професионалното русофилство е осребрено с цената на българска кръв.
    Светослав Сапунов, краен русофил, превел фамилията си на руски, та станал Миларов, опитва заговор за убийството на княз Фердинанд. Обесен е. На Драган Цанков нищо му няма.
    Историята може да продължи още дълго, дълго напред през годините. До трагедията, наречена Септемврийско въстание, заповядана от Москва. До 16 април 1925г. и другата зловеща трагедия в храма „Свети Крал“, също заповядана от Москва. Дори до трагедията на „парашутистите“ и „подводничарите“ – хора, потърсили второ отечество в мечтаната Русия, голяма част от тях едва оцелели в Сталинските лагери. И излъгани, че през 1941 г. в България ще командват партизански бригади и ще контролират свободни територии. Когато ги изправят на законен съдебен процес, руското посолство в София отказва да ги признае за съветски граждани и офицери. За тяхната трагедия добре са заплатени едни хора, приютили се в Москва и завърнали се в България цяла година след 9 септември 1944г. В тези времена вече русофилството се отъждествява и с комунистическо-болшевишкото мислене и разбиране. Това по-нататък води до трагедията на България за цял половин век. Лагери – по съветски модел. Унищожаване на българската интелигенция, потискане на всяка свободна мисъл, разгром на икономиката – по съветски модел. Превръщане на България във военен сателит на Москва. Трагедията на българските момчета в Чехословакия – 1968г.
    Да се чуди човек, от къде и днес толкова много „искрени“ русофили. От къде ли- от една партия, която е русофилска по ленинско-сталински съображения. Но не безвъзмездно. И разни други сателити, които едно време щяха „да освобождават Альоша от наряд“, а днес веят само руски знамена, не български, въпреки, че са „най-чистите българи“и затова не искат ЕС и НАТО.
    Руски хора са го казали – да се обича социализма е хубаво нещо, но това не е професия, трябва и да се работи. Илф и Петров, „златният телец“.
    По нашенски – да се обича Русия може и да не е лошо нещо, но това не е професия, трябва и да се работи.
    Да, но който не може нищо да работи, освен да е русофил, го превръща в професия. Добре заплатена. И като Драган Цанков гласува все против. Против ЕС. Против НАТО. Къде седне и къде стане – все санкциите срещу Русия отменя, та вече в Брюксел ни гледат като извънземни. А ние пискаме, че не ни слагали „на първа скорост“. Каква скорост въобще, като декларираме НАТО и ЕС, а пеем Союз нерушимий.
    Червонцы – златни руски императорски монети.


Направете коментар




ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Бетонни лъжи за бетонни глави
Броени дни след като лидерът на БСП Корнелия Нинова с нездрав блясък в очите заклейми и отрече демок...

ДРУГИ

Кремълският експеримент
Много нещо се изговори за ролята на Русия в българските избори, за инструкциите изпратени на БСП от ...
Симптоматичен цинизъм
Ръководството на БСП в Стара Загора и Българският антифашистки съюз разпратиха до висшите държавни и...
Изхвърлиха шеф на СИК от ББЦ
Повече от пет часа РИК-София не можа да се справи със самоозабравил се шеф на СИК, който не допусна ...
Единствено реформаторите влизат като дясна формация
Коалицията „Реформаторски блок-Глас народен“ е единствената дясна формация, която влиза ...
За гордия софийски врабец
  Не знам кой е правил анкетата за птица – символ на София, но изборът на Големия синигер...